FRDE.ORG

Както повечето знаят,моята дъщеря вече завърши.
Пускам тази тема ,за да споделят родителите ,своя контакт със учители и специалисти в училищата.
Как самите родители са допринесли за разясняването ,какви са нуждите на детето им ,и какви са проблемите му.
Зная ,че в повечето случаи ,като чуят ,че детето е с епилепсия и вдигат ръце ,но няма кой друг да даде реалната информация ,в какво се състои проблема.
И не дай се Боже ,ако се появи проблем ,да не знаят как да реагират в училище.
Пожелавам на всички да попаднат на отдадени учители да работят с нашите слънца!

Ваня, много хубава тема си отворила. Браво за идеята!
Аз съм в играта. Направо съм дълбоко потопена в тези води.Ще участвам с каквото мога и тук.
Моята принцеса завърши първи клас с мотивиращ Отличен. Предстои ни мнооого работа през ваканцията.
Сега заинтересованите сме подали документи за ресурсно подпомагане и/или логопедично. Остава да чуем думата на Хората.
Успехи на всички учащи се и само похвали да се пишат тук!

днес се сформира работна група по проблемите на образование. много е важно да напищете всички проблеми за да може да ги обобщавам и предлагам за решаване. ще бъде трудно, но се надявам, че заедно с колегите от Националния съвет ще успеем да променим модела и допълним пропуските. пишете и аз ще представям вашите предложения и трудности, когато започнем работа.

Да има във всяко училище ,УЧИЛИЩЕН ПСИХОЛОГ. Да се върне присъствието на медицински работник. Да се премахне практиката в някой училища ,че щом ученика е със СОП е с намален интелект и не покрива ДОС.
Рерсурсното подпомагане: 2та часа седмично са недостатъчни,но се прилага поради липса на кадри и финансиране.
На ред е следващия .

Преди време писах в другата тема за това че синът ми е за предучилищна.Благодаря ви че ме насочихте към Анет Маринова,която ми каза кокво трябва да правя.Трябваше да го запиша в ДГ.Една логопедка ме насочи към 3 градини ,които имат опит с такива деца.Но какво се получи.Отивам р първата и се срещам с директорката която даже не ме покани в кабинета си а излезе отвън.Беше меко казано груба и категорично отказа с довода че има приети много болни деца/1 с аутизъм и 1 със слухов апарат/.Отивам във следващата.Там случих на директор,но имала 3 предуч.групи с по 30 деца ,в които няколко болни и т.н.Но пък ми каза че аз за където и да подам нямат право да ми откажат.Запътих се към 3 но в движение една позната ме осведоми че няма да ме огрее и там и се отказах.Звъня на просветата в града и ми казват да не се притеснявам а да кажа къде искам да бъде приет и ще го вкарат.Не ми се иска по този начин но ако се стигне до там ще го направя.Надявах се да попадна на хора които ще приемат детето ми без уговорки и ще се грижат добре за него.Уви.Чувствам се обидена и безсилна.Сега съм в процес на търсене и ще видим до къде ще стигна.Пиша ви всичко това просто за информация а ако някой ми даде съвет е добре дошъл.Дали мога да се оплача някъде от отношението на първата директорка?Дано не ви отегчих с дългите ми писания.

Таня,добре е да подадеш молба за приемане със входящ номер и да искаш в самата молба писмен отговор. А когато ти отговорят с отказ ,тогава действаме със жалба.

Здравейте,
Отново Ви напомням, че ако искате да пишете на първа страница и да коментирате публикации, трябва да се регистрирате отново. Влизате там където пише ВХОД, на началната страница и си записвате данните. Паролата ще я получите автоматично, а ако не Ви харесва по-късно може да я смените. Много ми се иска да има Вашето отношение към образованието, което е един много сериозен и нерешен проблем за нашите деца.

,;) Здравейте!Поздравления за тази толкова болна тема!Казвам "болна",защото надали има родител на дете с епилепсия,който да не се е сблъсквал с безхаберието,бумагщината,хорските предразсъдъци и всичко останало,което пречи на децата ни да се чувстват пълноценни личности.
Ще започна още от детската градина.След като детето ми направи епилепсия /по вина на много фактори/,започнахме лечение в "Св.Наум" при доц.Димова.Много съм благодарна на тази лекарка,която го пое от 3 годишен,та до сега...вече е на 12 години.Голямо момче!Но детството му премина в "Св.Наум".Преди промените в здравеопазването децата болни от епилепсия бяха в клиниката под наблюдение с месеци.Сега вече не е така.Но това е друга тема.Та след като се постабилизира синът ми,и дойде време за предучилищна възраст,решихме да го запишем в детската градина,където баба му близо 30 години беше учител и остави зад гърба си безброй изяви,открити уроци,конференции,тържества.В градината,където тя се пенсионира.Нейна колежка имаше огромното желание да вземе детето в своята група.Директорката-г-жа Драголова беше нова.Разговарях с нея,запознах я с проблема на детето,дойде и мед.сестра,прочете епикризите.Малкият,като видя децата така се зарадва, че се упъти към тях.А директорката искаше да се запознае с него,но той не й обърна необходимото внимание,и тя се засегна.Качихме се в занималнята.Учителката го нареди на кръгчето,запозна го с децата,включи го в игрите,а той се справяше блестящо.Целият сияеше от щастие!Това не беше болничната стая!Щеше да има свое легълце,свое гардеробче,свое шкафче.Цветни,изрисувани,весели!Беше толкова щастлив.Аз и баба му също!Денят беше петък...В понеделник трябваше да сме на градина.Купихме раничка,по-широки чорапки,които сам да може да си обува...и...в неделя ни се обади на майка ми колежката,в чиято група беше приет.Директорката отказала да го приеме.Опасения-диагнозата му била такава,че щели да си имат неприятности с него.Посърнахме...В понеделник отидох в градината без него.Посрещна ме мед.сестра,която ме обсипа с куп хули,че не зная колко опасни са медикаментите,които давам на детето си,че от тях може да направи цироза на черния дроб,че от Радедорма може да се превърне в наркоман...и...че такова дете не би трябвало да посещава тяхната градина,защото можело и да умре.Те какво щели да правят?Как не се свлякох на земята...Как събрах сила и влязох в кабинета на Драголова.Тя ме посрещна с ледена усмивка,и каза,че в групата имало и друго болно дете/със слухов апарат/и не може да приеме моето.Освен това с такова заболяване детето можело да направи пристъп и те какво щели да правят?Ами ако се случи най-лошото?В предварителния разговор се бяхме разбрали на обед да си го прибирам.В епикризата пишеше изрично,че пристъпите ни са само по време на сън...Отидох в Отдел просвета.Оттам ми казаха,че и да не иска директорката,детето ми ще бъде настанено в тази градина и толкова.Но аз не се съгласих.Разбрах с какви очи ще бъде гледан синът ми...Записахме го в друга детска градина където директор беше състудентка на майка ми-Станка Дялкова,попадна при разкошен екип-учителките Ваня Панайотова и Лили Диманова ще ги помним за цял живот!Те му дадоха такъв старт!Пожелавам го на всяко едно дете-да попадне при такива педагози!Рисунките му бяха на таблото,винаги беше поощряван,а при завършването на учебната година му беше дадена и главна роля-Слънцето.Но понеже нашата епи е с терапевтична резистентност,точно тогава един от медикаментите спря да действа,и състоянието на детето се влоши.Беше зле.Направи гърч вкъщи.Следобеда щеше да е тържеството.Взех такси и отидохме в градината,за да го видят как е,и да им кажа ,че няма да присъства.Тяхната група имаше репетиция.Таксито ни чакаше отвън,защото щяхме да ходим на болницата за преглед и направление за София.На другия ден трябваше вече да сме в клиниката.Синът ми се беше хванал с две ръце за столчето,и не искаше да тръгва.Стана заедно с него и се разплака.Учителките и двете се разхлипаха и помолиха ако е по-добре,следобед непременно да дойде на тържеството.И наистина-следобеда отидохме.Като го видяха,децата го запрегръщаха и викнаха:"Имаме си Слънце!Слънцето дойде!Браво,Насе!"Прегръдки,целувки,радостни детски очи...Пишейки това,отново плача...Тържеството мина чудесно.Синът ми се справи блестящо!Той е много героично дете!На раздяла деца и учителки плакаха...Пожелавам на всички родители децата им да попаднат на такива педагози-сърцеведи и душеведи!А въпросната директорка Драголова,която отказа детето ми да бъде прието в нейната градина,по-късно разбрах,че е писала материали,заставайки зад идеята за интеграция на децата с увреждания.ПЪЛНА ДЕМАГОГИЯ!
Но нашата история не свършва дотук..ще пиша допълнително.

Здравейте!Дъщеря ми е на 6год. Преди 2мес. променихме лекарствата и схемата на лечение.Сега е добре.Лекува ни доц.Иванов от Пловдив.Малко се тревожа,че сме в предучилищна група и сменяме лечение,но ни увериха,че това е най-доброто за дъщеря ми.И дано нямаме проблеми с училището.